филипино

май 23, 2006 at 9:10 am Вашият коментар

и тук вече се чувствам като натегач, правейки усилия, които не получават никакъв отклик от другите трениращи. почти си говоря сама във форума. напомня ми мъртвите поети – с тях се мъчих доста време, докато накрая разбера, че няма как да работим заедно. не и по начина, по който очаквах. сега се виждам с тях периодично, забавно ми е, изпитваме носталгия по хлапашките идеи, които сме имали, но не можем да вършим работа. дали и с филипинците ще стане така?
от два дни ме боли глава, май не трябва да спирам да тренирам 😉
и О! големите очаквания и големите надежди отидоха право в канализацията.

Advertisements

Entry filed under: Uncategorized.

отговорности Кали фитнес – „Здрав дух в здраво тяло”

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Trackback this post  |  Subscribe to the comments via RSS Feed


Страници

Последни публикации


%d bloggers like this: